побе́да

Успех, надмощие при състезание, битка, борба.

побѣда старобългарски побе́да

старобълг. побѣда < *po-běda. Сродни думи: старогрц. πείθομαι „убеждавам“, лат. fīdō, -ere „вярвам“, гот. baidjan „карам“ от ие *bheidh-.

Пирова победа

Победа, при която жертвите са толкова много, че е равна на поражение.

победен — прилагателно име Победни песни.
единствено число множествено число
нечленувана победа победи
членувана победата победите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне по-бе-да
  • форми мн. побе́ди
Източници