триу́мф

1. (историческо) В древния Рим — тържествено посрещане на победител от война.

2. (преносно) Голяма победа, успех.

3. (преносно) Тържество, слава, почести.

През тези години е големият триумф на поета.
единствено число множествено число
нечленувана триумф триумфи
членувана триумфа триумфите
с пълен член триумфът —
бройна форма триумфа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне три-умф
  • форми само ед.
Източник