Източник
-
съдба́ -
1. Според поверията — висша сила, която предопределя човешкия живот; стечение на обстоятелствата, което не зависи от човешката воля.
Както е решила съдбата.
Съдбата ни срещна отново.
-
2. Участ, жизнен път.
Не знам нищо за съдбата на съучениците си.
-
3. История на съществуването; битие.
Тази книга има интересна съдба.
-
4. Бъдеще, предстояще, условия за по-нататъшно съществуване.
Тази проява определи съдбата ми.
Ирония на съдбата
Непредвидено стечение на обстоятелствата.
Удар на съдбата
Нещастие.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | съдба | съдби |
| членувана | съдбата | съдбите |