съдба́

1. Според поверията — висша сила, която предопределя човешкия живот; стечение на обстоятелствата, което не зависи от човешката воля.

Както е решила съдбата.
Съдбата ни срещна отново.

2. Участ, жизнен път.

Не знам нищо за съдбата на съучениците си.

3. История на съществуването; битие.

Тази книга има интересна съдба.

4. Бъдеще, предстояще, условия за по-нататъшно съществуване.

Тази проява определи съдбата ми.
Ирония на съдбата

Непредвидено стечение на обстоятелствата.

Удар на съдбата

Нещастие.

единствено число множествено число
нечленувана съдба съдби
членувана съдбата съдбите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне съд-ба
  • форми мн. съдби́
Източник