жре́бий

1. Условен знак за хвърляне или изтегляне измежду много други еднакви с него при спор, при разпределяне на нещо, за някакво право или задължение; този начин за разпределяне на нещо или избиране на някого.

За двете крила на къщата хвърляхме жребий.
Наградите се разпределят чрез жребий.

2. (преносно, само единствено число) Съдба, участ.

Жесток жребий.

Виж жребие.

единствено число множествено число
нечленувана жребий жребии
членувана жребия жребиите
с пълен член жребият —
бройна форма жребия
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне жре-бий
  • форми жре́бият, жре́бия, мн. жре́бии, (два) жре́бия
Източници