звезда́

1. Небесно тяло със собствена светлина, на голямо разстояние от Земята, възприемащо се като светеща точка на вечерното небе.

На небето блестяха хиляди звезди.

2. Фигура, представляваща кръг с няколко лъча, или тяло с такава форма.

Конят има звезда на челото.
На пагоните му имаше по няколко звезди.

3. (преносно) Съдба, участ.

Под щастлива звезда е роден.

4. Известна личност, знаменитост.

Звезди на киното.
Ален Делон е звезда на киното.
Местна звезда.

ѕвѣзда старобългарски звезда́

старобълг. ѕвѣзда (Супр.) < *gvoig^-. Близки са балт. форми: лит. žvaigždė „звезда“, латв. „zvaigznе“ < *g^voig^-. Неясно е отношението на осет. æвзист „сребро“ (*zvestæ). Възможен е и субстратен произход.

Виждам звезди по бял ден

Получавам силен удар или плесница, обикновено по главата.

Изгрява ми звездата

Неочаквано получавам или добивам нещо голямо, някакъв голям успех.

Свалям звезди от небето

Давам големи обещания на някого.

единствено число множествено число
нечленувана звезда звезди
членувана звездата звездите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне звез-да
  • форми мн. звезди́
Източници