земя́

1. Планета от Слънчевата система, която се върти около Слънцето и около своята ос.

Полет около Земята.

2. Твърдата повърхност на тази планета; сушата.

Самолетът слезе на земята.

3. Рохкава част от земната кора, среда за виреене на растенията; почва.

4. Част от земната кора, която може да се копае; пръст.

5. Територия, площ на една държава.

6. Обработваема площ.

Имам 5 дка земя.

7. (разговорно) Долната хоризонтална част на помещение; под.

Чашата падна на земята.

землıа старобългарски земя́

ст.-бълг. землıа γῆ, ἔδαφος, ἄρουρα (Зогр., Мар., Асем., Клоц., Супр.), земьнъ „земен“. Праслав. *zemja, *zem-, от корен ИЕ *dhg^hem-. Сродни форми: лит. žemė „земя“, žemas „нисък“, латв. zеmе, „земя“, zems „нисък“, ст.-прус. semme, старогр. χθών „земя“, χαμαί „на земята“, иран. *zam- (авест. zå „земя“, род. п. zəmo, вин. п. ząm, ст.-перс. zam- ж. „земя“), алб. dhe, лат. humus „земя“, тохар. A tkaṃ, Б keṃ „земя“, ст.-инд. kṣāḥ „земя“, род. п. jmaḥ/gmaḥ/kṣmaḥ, хет. tekan „земя“.

Забивам нос в земята

Гледам надолу съсредоточено и продължително.

Земята наопаки ще обърна

Ще направя всичко възможно.

Сравнявам със земята

Критикувам остро някого; ругая го, засрамвам го.

единствено число множествено число
нечленувана земя земи
членувана земята земите
звателна форма земьо
  • съществително име, женски род
  • пренасяне зе-мя
  • форми само ед.
Източници