страна́

1. Място, разположено в посока от нещо или от някого.

От едната му страна имаше път, от другата — ливада, от третата — река, от четвъртата беше планината.

2. Държавата, обикновено като територия; край.

Близки и далечни страни.

3. Ограждаща линия.

Страните на триъгълника са различни.

4. Направление, насока.

Завивам на друга страна.

5. Повърхност на нещо плоско.

Външната страна на вратата.

6. (разговорно) Буза.

Зачервиха ѝ се страните от студ.

7. (преносно) Характерна особеност; качество.

Не познавах тази страна от характера му.

8. Всеки един от противостоящите си в съдебно дело, при спор и други.

Нека да чуем мнението на противниковата страна.

9. Гледна точка.

Погледнато от тази страна, делото е ясно.
Вземам страна

Не съм безпристрастен, защитавам позицията на единия от противниците.

От страна на

От името на.

единствено число множествено число
нечленувана страна страни
членувана страната страните
  • съществително име, женски род
  • пренасяне стра-на
  • форми мн. страни́
Източник