лю́лка

1. (остаряло) Легло за бебе, приспособено за люлеене.

Залюля люлката.
Слагам бебето в люлката.

2. Приспособление от завързано на високо място въже за люлеене на хора.

На Гергьовден на дърветата се правят люлки.

3. (обикн множествено число) Инсталирани на площадка детски игри.

Искам да отидем на люлките.
Качвам се на люлките.

4. Всяко приспособление със спускащи се от високо въжета и седалка за човек.

Люлка за мазане на сгради.

5. (преносно) Място на създаване и на най-голямо развитие.

Люлка на цивилизацията.
Люлка на операта.
От люлката до гроба

От раждането до смъртта.

Каквато ме е люлка залюляла, такава ще ме долюлее

(разговорно) Както ми е тръгнал животът, така ще свърши.

Люлчина песен

Приспивна песен.

люлчин — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана люлка люлки
членувана люлката люлките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне люл-ка
  • форми мн. лю́лки
Източник