-
ли́ния -
1. Реална или мислена черта, която съединява две точки или е граница при пресичането на две повърхности.
Права линия.
Начупена линия.
Линията на хоризонта.
-
2. Черта.
Тънка линия.
Дебели линии.
-
3. Линийка.
-
4. Черта по някаква граница или по релеф; очертание.
Гранична линия.
Линията на планината.
Крайбрежна линия.
Линията на носа ѝ.
Линията на лицето.
-
5. Разположение на предмети в един ред.
Линията на хотелите.
-
6. Специално построен път от релси, както и всеки друг транспортен път, съобщителна връзка и други.
Железопътна линия.
Тролейна линия.
Въздушна линия.
Съобщителна линия.
Телефонна линия.
-
7. (преносно) В родословието — ред на родствена връзка.
Роднини по майчина линия.
По бабина ми линия.
По пряка линия.
-
8. (преносно) Направление, начин на мислене или на действие.
Революционна линия.
Област на действие.
Линия за определяне на родство, което върви от син към баща, към дядо и т. н.
Линия на родство, което върви от бащата към сина и внука.
Във всички посоки; във всички области.
Вземам мерки да не напълнея.
В странична линия (за повредени вагони).
(разговорно) На незначителна работа или длъжност.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | линия | линии |
| членувана | линията | линиите |