ли́ния

1. Реална или мислена черта, която съединява две точки или е граница при пресичането на две повърхности.

Права линия.
Начупена линия.
Линията на хоризонта.

2. Черта.

Тънка линия.
Дебели линии.

3. Линийка.

4. Черта по някаква граница или по релеф; очертание.

Гранична линия.
Линията на планината.
Крайбрежна линия.
Линията на носа ѝ.
Линията на лицето.

5. Разположение на предмети в един ред.

Линията на хотелите.

6. Специално построен път от релси, както и всеки друг транспортен път, съобщителна връзка и други.

Железопътна линия.
Тролейна линия.
Въздушна линия.
Съобщителна линия.
Телефонна линия.

7. (преносно) В родословието — ред на родствена връзка.

Роднини по майчина линия.
По бабина ми линия.
По пряка линия.

8. (преносно) Направление, начин на мислене или на действие.

Революционна линия.
По линия на

Област на действие.

Възходяща линия

Линия за определяне на родство, което върви от син към баща, към дядо и т. н.

Низходяща линия

Линия на родство, което върви от бащата към сина и внука.

По всички линии

Във всички посоки; във всички области.

Пазя линия

Вземам мерки да не напълнея.

В глуха линия

В странична линия (за повредени вагони).

В глуха линия

(разговорно) На незначителна работа или длъжност.

единствено число множествено число
нечленувана линия линии
членувана линията линиите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ли-ния
  • форми мн. ли́нии
Източник