черта́

1. Тясна линия, тънка следа.

Успоредни черти.

2. Очертание, което дава характерен облик на нещо и го разграничава от друго.

Чертата на хоризонта.
Нежни черти на женско лице.

3. Граница, очертание, предел.

В чертите на града.

4. Отличителна особеност, качество, признак.

Положителни черти на характера.
В общи черти

Без подробности.

Тегля чертата (на нещо)

Приключвам с нещо.

Тегля чертата (на нещо)

Правя точна сметка.

единствено число множествено число
нечленувана черта черти
членувана чертата чертите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне чер-та
  • форми мн. черти́
Източник