Източник
-
черта́ -
1. Тясна линия, тънка следа.
Успоредни черти.
-
2. Очертание, което дава характерен облик на нещо и го разграничава от друго.
Чертата на хоризонта.
Нежни черти на женско лице.
-
3. Граница, очертание, предел.
В чертите на града.
-
4. Отличителна особеност, качество, признак.
Положителни черти на характера.
В общи черти
Без подробности.
Тегля чертата (на нещо)
Приключвам с нещо.
Тегля чертата (на нещо)
Правя точна сметка.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | черта | черти |
| членувана | чертата | чертите |