елеме́нт

1. Съставна част на разложим предмет; детайл, част, компонент.

2. Част в/от състава на нещо.

В поезията му има и елементи от фолклора.

3. Признак, черта от същността на нещо.

Елемент на драматизъм.

4. (пренебрежително) За човек като член на дадена социална група.

Престъпен елемент.
Продажен елемент.

5. (специално) В химията — просто вещество, което не може да се разлага по химически начин на съставните си части.

6. (специално) Във физиката — уред за получаване на галваничен ток.

[латински]

единствено число множествено число
нечленувана елемент елементи
членувана елемента елементите
с пълен член елементът —
бройна форма елемента
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне еле-мент
  • форми мн. елеме́нти, (два) елеме́нта
Източници