Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Съставна част на разложим предмет; детайл, част, компонент.
2. Част в/от състава на нещо.
В поезията му има и елементи от фолклора.
3. Признак, черта от същността на нещо.
Елемент на драматизъм.
4. (пренебрежително) За човек като член на дадена социална група.
Престъпен елемент.
Продажен елемент.
5. (специално) В химията — просто вещество, което не може да се разлага по химически начин на съставните си части.
6. (специално) Във физиката — уред за получаване на галваничен ток.
[латински]
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | елемент | елементи |
| членувана | елемента | елементите |
| с пълен член | елементът | — |
| бройна форма | елемента |
|---|