въ́зел

1. Вързано място на въже, връв, конец и подобни.

2. Подутина, надебеляване.

3. Място, където се събират, съединяват, преплитат или кръстосват линии, части, устройства и други.

Жп възел.
Пътен възел.
Планински възел.
Бетонов възел.
възелче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана възел възли
членувана възела възлите
с пълен член възелът —
бройна форма възела
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне въ-зел
  • форми мн. въ́зли, (два) въ́зела
Източник