средото́чие

Място, където е съсредоточено нещо; средище, център, фокус.

Столицата е средоточие на културния живот.
единствено число множествено число
нечленувана средоточие средоточия
членувана средоточието средоточията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне сре-до-то-чие
  • форми мн. средото́чия
Източник