1.

фо́кус

1. (специално) Във физиката — пресечна точка на сноп пречупени светлинни или топлинни лъчи.

2. Разположение на лупите, при което разглежданият с помощта на оптически прибор предмет се вижда най-ясно, най-отчетливо.

Апаратът не е на фокус.

3. (преносно) Център, средоточие.

focus латински фо́кус

  • главен пункт
  • опорна точка
  • решаващ фактор
единствено число множествено число
нечленувана фокус фокуси
членувана фокуса фокусите
с пълен член фокусът —
бройна форма фокуса
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне фо-кус
  • форми мн. фо́куси, (два) фо́куса
Източници

2.

фо́кус

1. Ловък трик, номер, при който се прави нещо необяснимо, нерационално, някакво чудо пред очите на зрителите, като се разчита на бързина на движенията, действията.

Интересен фокус.

2. (преносно, пренебрежително) Хитруване, измама, машинация.

Стига с тези фокуси.

От „фокус-мокус“, думите, които фокусникът казва преди края на номера си.

единствено число множествено число
нечленувана фокус фокуси
членувана фокуса фокусите
с пълен член фокусът —
бройна форма фокуса
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. фо́куси, (два) фо́куса
Източници