ключ

1. Малко метално приспособление с особена форма за отключване и заключване на брава или за навиване на механизъм.

2. Механизъм към електроуред или към електрическа инсталация за включване или регулиране.

Завъртам ключа на печката.

3. Инструмент за завинтване и отвинтване на гайки.

4. (преносно) Това, което служи за разгадаване.

Ключ на шифър.

5. (преносно) Това, което е стратегически важно, с чието решаване се постига нещо.

Ключ към успеха.
Ключ към сърцето ѝ.

6. (специално) В музиката — знак в началото на петолинието, който определя тоналността.

ключь старобългарски ключ

старобълг. ключь ~ клюка, лит. kliūti „зацепвам“, старогр. κληΐς, κλᾱίς, κλάξ „ключ“, κλείω „затварям“, лат. clāvus „гвоздей“, clāvis „ключ“, claudō „затварям“, ирл. cló „гвоздей“, ст.в.нем. sluʒʒil „ключ“ (*sklu-)

Държа под ключ

Държа заключен.

единствено число множествено число
нечленувана ключ ключове
членувана ключа ключовете
с пълен член ключът —
бройна форма ключа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ключ
  • форми клю́чът, клю́ча, мн. клю́чове, (два) клю́ча
Източници