-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ключ -
1. Малко метално приспособление с особена форма за отключване и заключване на брава или за навиване на механизъм.
-
2. Механизъм към електроуред или към електрическа инсталация за включване или регулиране.
Завъртам ключа на печката.
-
3. Инструмент за завинтване и отвинтване на гайки.
-
4. (преносно) Това, което служи за разгадаване.
Ключ на шифър.
-
5. (преносно) Това, което е стратегически важно, с чието решаване се постига нещо.
Ключ към успеха.
Ключ към сърцето ѝ.
-
6. (специално) В музиката — знак в началото на петолинието, който определя тоналността.
ключь старобългарски ключ
старобълг. ключь ~ клюка, лит. kliūti „зацепвам“, старогр. κληΐς, κλᾱίς, κλάξ „ключ“, κλείω „затварям“, лат. clāvus „гвоздей“, clāvis „ключ“, claudō „затварям“, ирл. cló „гвоздей“, ст.в.нем. sluʒʒil „ключ“ (*sklu-)
Държа заключен.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | ключ | ключове |
| членувана | ключа | ключовете |
| с пълен член | ключът | — |
| бройна форма | ключа |
|---|