1.

път

1. Ивица земя, предназначена за ходене, за пътуване по нея от едно място до друго.

2. (разговорно) Улица.

3. Направление, маршрут.

До там има по-кратък и по-дълъг път.

4. Линия в пространството, по която става придвижването.

Въздушен път.

5. Пътешествие, пътуване.

Лек път!

6. (преносно) Линия, по която се разделя косата на главата.

Не ѝ е прав пътят.

7. (преносно) Насоченост на дейността, на развитието; начин на действие.

Избирам правилен път.

*pǫtь праславянски пѫть през старобългарски път

Вкарвам в пътя

Вразумявам някого, накарвам го да стане почтен.

Влизам в пътя

Поправям се, ставам почтен.

Давам пътя (на някого)

Изпъждам, изгонвам.

Давам път

Давам възможност на някого да мине.

На прав път съм

Действам правилно.

На крив път съм

Действам неправилно.

Прав ти път

Махай се, върви си.

Оставам на пътя

Оставам без средства.

Над/на път и под път

Начесто, навсякъде.

пътен — прилагателно име Пътен знак.
единствено число множествено число
нечленувана път пътища
членувана пътя пътищата
с пълен член пътят —
бройна форма пътя
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне път
  • форми пътят, пътя, мн. пътища, (два) пътя
Източници

2.

път

Само след числително и думите „много“, „няколко“, „колко“, „толкова“ — означава количество, кратност на действие.

Дойде един път и той.
Много пъти съм мислил по този въпрос.

*pǫtь праславянски пѫть през старобългарски път

Друг път

(жаргонно) Показване на категорично несъгласие, отрицание на нещо казано.

Един път

(жаргонно) Изключителен, много хубав, много добър.

Из/от един път

(разговорно) Изведнъж.

единствено число множествено число
нечленувана път пъти
членувана — пътите
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. пъти, (два) пъти
Източници