кана́л

1. Изкоп, по който тече вода за напояване или се събират и отвеждат дъждовни или нечисти води.

2. Дълъг изкоп за полагане на тръби, кабели и други.

Копаят канал за телефонните кабели.

3. Изкуствен прокоп, който свързва две морета или два водни басейна.

4. Тръба, цев, маркуч и др. за прекарване по тях на течности или газове.

Повредил се е мръсният канал на блока.

5. В техниката — нарез, вдлъбнатина по повърхността на метална част.

6. В биологията — дълъг проход в организма за преминаване на вещества.

Храносмилателен канал.
Пикочен канал.

7. (специално) Линия за предаване на телевизионни, радио- и телеграфни сигнали.

Тази програма се излъчва по седми канал.

8. (преносно) Установен административен ред през различни инстанции.

Молбата ще мине по канала.

9. (преносно) Таен път за придвижване на личности или стоки.

Оттук минава каналът на наркотиците.

— Нем. Kanal или фр. canal през рус. канал.

единствено число множествено число
нечленувана канал канали
членувана канала каналите
с пълен член каналът —
бройна форма канала
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ка-нал
  • форми мн. кана́ли, (два) кана́ла
Източници