-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
я́ма -
Голяма дупка, изровена в земята.
Помийна яма.
Вълкът пропадна в ямата с капана.
ıама старобългарски я́ма
старобълг. ıама (Супр.). Трудно се възстановява слав. праформа. *ama/*jama? В старобълг. липсва вариант ама. Връзката със старогр. ἄμη „лопата, мотика“, δι-αμάω „разкопавам“, ἐξ-αμάω „изкопавам“, ἀμάρα „ров, бразда“ е съмнителна, тъй като ἀμάρα се отнася към хет. a-mi-ia-r(a) „канал“ и алб. amë „речно корито“, които са вероятно от субстратен средиземноморски език, а глаголите са производни на старогр. ἀμάω „кося, жъна“, ἀμητήρ „жетвар“ и са вероятно сродни със ст.в.нем. māen „кося“ (*h2meh1-), което изключва връзка със слав. форма. Любопитна е пущун. yūm „лопата“.
Въздушен участък, в който самолетът рязко пропада надолу.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | яма | ями |
| членувана | ямата | ямите |