я́ма

Голяма дупка, изровена в земята.

Помийна яма.
Вълкът пропадна в ямата с капана.

ıама старобългарски я́ма

старобълг. ıама (Супр.). Трудно се възстановява слав. праформа. *ama/*jama? В старобълг. липсва вариант ама. Връзката със старогр. ἄμη „лопата, мотика“, δι-αμάω „разкопавам“, ἐξ-αμάω „изкопавам“, ἀμάρα „ров, бразда“ е съмнителна, тъй като ἀμάρα се отнася към хет. a-mi-ia-r(a) „канал“ и алб. amë „речно корито“, които са вероятно от субстратен средиземноморски език, а глаголите са производни на старогр. ἀμάω „кося, жъна“, ἀμητήρ „жетвар“ и са вероятно сродни със ст.в.нем. māen „кося“ (*h2meh1-), което изключва връзка със слав. форма. Любопитна е пущун. yūm „лопата“.

Въздушна яма

Въздушен участък, в който самолетът рязко пропада надолу.

единствено число множествено число
нечленувана яма ями
членувана ямата ямите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне яма
  • форми мн. я́ми
Източници