ду́пка

1. Пробит или разкъсан отвор в нещо.

Дупка на роклята.
Дупка в стената.
Дупка на шише.

2. Издълбана вдлъбнатина с овална форма и определена дълбочина в земята или в твърд предмет.

Копая дупки.
Миша дупка.
Дупка в дървото.

3. (преносно, разговорно, пренебрежително) Тясно жилищно помещение.

4. (преносно, жаргонно) Промеждутък между учебни часове; прозорец.

доупина старобългарски ду́пка

ст.-бълг. доупина foramen, cavum „отвор“. Виж дъно.

Миша дупка

Скрито, потайно място; скривалище.

До дупка

(разговорно) Докрай.

Дупка в морето

(разговорно, иронично) Нещо безсмислено, тоест нищо.

Имам дупки за запушване

(разговорно) Имам неотложни разходи (обикновено в домакинството).

Девета дупка на кавала

Човек без съществена роля, от когото почти нищо не зависи.

единствено число множествено число
нечленувана дупка дупки
членувана дупката дупките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне дуп-ка
  • форми мн. ду́пки
Източници