клуп

Вид възел с колелце, който може да се затегне от тежестта на завързания предмет и се използва при обесване; примка.

Над главата му виси клупът.
Клупът се затегна, човекът увисна.
  • въже за бесене
единствено число множествено число
нечленувана клуп клупове
членувана клупа клуповете
с пълен член клупът —
бройна форма клупа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне клуп
  • форми клу́път, клу́па, мн. клу́пове, (два) клу́па
Източник