про́бив

1. Отвор в резултат на пробиване.

Пробив на кораба.

2. (преносно) Разкъсване на войските на армия от неприятеля. 3. Преодоляване на препятствие, трудност.

единствено число множествено число
нечленувана пробив пробиви
членувана пробива пробивите
с пълен член пробивът —
бройна форма пробива
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне про-бив
  • форми само ед.
Източник