1.

трап

1. Естествена или специално изкопана дупка в земята.

Копая трап.
Пътят е осеян с трапища.

2. Всяка неравност върху гладка повърхност.

Подът е на трапища.

*torpъ праславянски трап

Най-вероятно от праславянското *torpъ.

Запълвам трапа

(разговорно) Грубо. Запълвам си гроба, умирам.

Прескачам трапа

(разговорно) Успявам да избегна смъртта.

трапче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана трап трапове
членувана трапа траповете
с пълен член трапът —
бройна форма трапа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне трап
  • форми тра́път, тра́па, мн. тра́пове и тра́пища, (два) тра́па
Източници

2.

трап

1. Стълба на кораб.

2. Въжена стълба за изкачване или за гимнастически упражнения.

единствено число множествено число
нечленувана трап трапове
членувана трапа траповете
с пълен член трапът —
бройна форма трапа
  • съществително име, мъжки род
  • форми тра́път, тра́па, мн. тра́пове, (два) тра́па
Източник