ров

Изровено място в земята; яма, трап.

Крепостен ров.

ровъ старобългарски ров

старобълг. ровъ = лит. ravas „ров“ > рия.

единствено число множествено число
нечленувана ров ровове
членувана рова рововете
с пълен член ровът —
бройна форма рова
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ров
  • форми ровът, рова, мн. ровове, (два) рова
Източници