Източник
-
око́п -
1. (специално) Изкоп в земята, използван като военно укритие.
-
2. Изкопан ров около нещо.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | окоп | окопи |
| членувана | окопа | окопите |
| с пълен член | окопът | — |
| бройна форма | окопа |
|---|