око́п

1. (специално) Изкоп в земята, използван като военно укритие.

2. Изкопан ров около нещо.

единствено число множествено число
нечленувана окоп окопи
членувана окопа окопите
с пълен член окопът —
бройна форма окопа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне окоп
  • форми мн. око́пи, (два) око́па.
Източник