бърло́га

1. Леговище на диво животно.

2. (преносно, разговорно, пренебрежително, иронично) Неугледно, неподредено жилище, квартира.

*bьrlogā праславянски бърло́га

Праслав. *bьrlogā, където *bьr- съответства на назв. на мечката: нем. Bär, норв., швед. björn, староинд. bhallas, bhallakas „мечка“, лит. bėras „кафяв“,

единствено число множествено число
нечленувана бърлога бърлоги
членувана бърлогата бърлогите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне бър-ло-га
  • форми мн. бърло́ги
Източници