верте́п

пренебрежително

1. Свърталище на престъпници и/или развратници.

2. Долнопробна кръчма.

Заета от рус. вертеп, от един произход с въртоп.

единствено число множествено число
нечленувана вертеп вертепи
членувана вертепа вертепите
с пълен член вертепът —
бройна форма вертепа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне вер-теп
  • форми мн. верте́пи, (два) верте́пи
Източници