Източник
-
убе́жище -
1. Място, което може да скрие и да предпази от беда; подслон, покрив, скривалище.
Търся убежище при родителите си.
Не намирам убежище по време на бурята.
Давам убежище на преследвания.
-
2. Специално направено скривалище за военно време или при аварии.
Политическо убежище
Приемане и закрила в чужда държава на преследвано по политически причини в страната си лице.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | убежище | убежища |
| членувана | убежището | убежищата |