убе́жище

1. Място, което може да скрие и да предпази от беда; подслон, покрив, скривалище.

Търся убежище при родителите си.
Не намирам убежище по време на бурята.
Давам убежище на преследвания.

2. Специално направено скривалище за военно време или при аварии.

Политическо убежище

Приемане и закрила в чужда държава на преследвано по политически причини в страната си лице.

единствено число множествено число
нечленувана убежище убежища
членувана убежището убежищата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне убе-жи-ще
  • форми мн. убе́жища
Източник