общежи́тие

1. Група лица, които живеят в общо жилище и ползват общо имущество, но не са семейство.

2. Сградата, в която живее такава група.

Студентско общежитие.
единствено число множествено число
нечленувана общежитие общежития
членувана общежитието общежитията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне об-ще-жи-тие
  • форми мн. общежи́тия
Източник