дом

1. Жилище, където постоянно живее отделно семейство, както и самото семейство.

Аз нямам дом, нямам приятели.
Гостоприемен дом.

2. Учреждение, заведение, обслужващо различни обществени нужди, както и сградата, в която се помещава.

Детски дом.
Майчин дом.
Дом на културата.

ст.-бълг. (Зогр., Мар., Асем., Супр.) < от праслав. *domъ (склонитбен тип на u-основи) < индоевр. domh2os „къща“, „дом“. Сродна с лат. domus, ст.-инд. damas „дом“, damūnas „домашен“, авест. dam- м.р. „дом, жилище“, ст.-гр. δόμος, δομή „строеж“, δέμω „строя“, трак. *dama (в Uscudama и др.). Изразът у дома (ст.-бълг. ) е вкаменен остатък от стария ИЕ аблатив *domōt (срв. лат. domō) - срв. ст.-бълг. „домашен“ < ИЕ *domōt-jь „от домът, който...“.

Аврамов дом

Дом, където постоянно има гости.

Белият дом

Резиденция на американските президенти.

Игрален дом

Казино.

Публичен дом

Заведение с проститутки.

Събирам дом

(разговорно) Обзавеждам се, събирам покъщнина, мебели.

единствено число множествено число
нечленувана дом домове
членувана дома домовете
с пълен член домът —
бройна форма дома
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне дом
  • форми домъ́т, дома́, мн. до́мове и домове́, (два) до́ма
Източници