къ́ща

1. Сграда, постройка, в която живеят хора, обикновено едно семейство.

Виждаха се къщите на селото.
По тази улица има хубави къщи.
Строя къща.
Правя къща.
Живея в къща.

2. (преносно) Жилище, квартира, дом.

Нямам къща над главата си.
Искам да осигуря къща за детето си.

3. (преносно) Уреждане, подреждане, обстановка в жилище на едно домакинство.

Разкошна къща.
Къщата блести от чистота.

4. (преносно) Вещите, както и членовете на едно домакинство.

Обраха им къщата.
Изнасяме къщата, местим се в друго жилище.
Целите къщи се изнасят на морето през август.
Весела къща.

5. (преносно) Предприятие.

Търговска къща.
Издателска къща.
Модна къща.

кѫшта старобългарски „хижа, колиба, заслон“ къ́ща

старобълг. кѫшта „хижа, колиба, заслон“ (Супр., Гр. Наз., 11 в.), коуща (Сим. сб., 1073) е с руски рефлекс на носовата гласна!, сръб. кућа „къща, помещене, където се намира огнището; кухня“, словен. koča „колиба за пастири или на лозето“. Думата е изключително южнославянска, рус. куща „шатра, хижа“ е заета от черковнославянската литература. Праформа *kǫtja, производна на кътам, със наставка -ja (виж хижа).

Въртя къща

Домакинствам и ръководя семейство.

Вдигам/вдигна къщата на главата си

Вдигам голям шум, създавам суматоха, паника, безредие.

Къщно пиле/гърне

Човек, който стои много време вкъщи; не ходи никъде.

къщен — прилагателно име Къщна работа.
къщичка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана къща къщи
членувана къщата къщите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне къ-ща
  • форми мн. къ́щи
Източници