-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
къ́ща -
1. Сграда, постройка, в която живеят хора, обикновено едно семейство.
Виждаха се къщите на селото.
По тази улица има хубави къщи.
Строя къща.
Правя къща.
Живея в къща.
-
2. (преносно) Жилище, квартира, дом.
Нямам къща над главата си.
Искам да осигуря къща за детето си.
-
3. (преносно) Уреждане, подреждане, обстановка в жилище на едно домакинство.
Разкошна къща.
Къщата блести от чистота.
-
4. (преносно) Вещите, както и членовете на едно домакинство.
Обраха им къщата.
Изнасяме къщата, местим се в друго жилище.
Целите къщи се изнасят на морето през август.
Весела къща.
-
5. (преносно) Предприятие.
Търговска къща.
Издателска къща.
Модна къща.
кѫшта старобългарски „хижа, колиба, заслон“ къ́ща
старобълг. кѫшта „хижа, колиба, заслон“ (Супр., Гр. Наз., 11 в.), коуща (Сим. сб., 1073) е с руски рефлекс на носовата гласна!, сръб. кућа „къща, помещене, където се намира огнището; кухня“, словен. koča „колиба за пастири или на лозето“. Думата е изключително южнославянска, рус. куща „шатра, хижа“ е заета от черковнославянската литература. Праформа *kǫtja, производна на кътам, със наставка -ja (виж хижа).
Домакинствам и ръководя семейство.
Вдигам голям шум, създавам суматоха, паника, безредие.
Човек, който стои много време вкъщи; не ходи никъде.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | къща | къщи |
| членувана | къщата | къщите |