хи́жа

1. Туристическа база в планината.

Високопланинска хижа.

2. (остаряло) Малка къща; колиба.

хыжа старобългарски хи́жа

ст.-бълг. хыжа, хызъ δωμάτιον, хызина κέλλα (Супр.). Сродни форми: сърбохърв. хижа „къща“, хижина „стая“, словен. hižа, чеш. сhýžе, сhуžinа, слов. сhуžа, пол. диал. сhуżа, сhуż „колиба“, г.-луж. khěža, д.-луж. диал. сhуžа, рус. хижина, диал. хизок „стая за младоженци“, хизик „хамбар“, укр. хижа „колиба“. Праслав. *хуzъ, *хуz-ja > *xyža е старинна заемка от герм. *hūs „къща“ (гот., ст.-в.-нем. hûs, нем. Haus [haʊs], Häuser [hoizɐ], англ. house [haʊs] и др.). За съответствието з-с, срв. ст.-бълг. гонезнѫти διασωζεσθαι, ἐκφεύγειν „избавям се, спасявам се“, заето от германски (гот. ganisan, нем. genesen [genezen] „оздравявам“).

единствено число множествено число
нечленувана хижа хижи
членувана хижата хижите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне хи-жа
  • форми мн. хи́жи
Източници