коли́ба

1. Заслон или укритие извън населено място (в лозя, ниви, планина), изградени от пръти и покрити със слама или шума, с триъгълна форма на входа.

Някога имаше тук-там колиби за пазачите на полските култури.

2. (само множествено число) Малко планинско селище от няколко къщи; махала.

3. (преносно, пренебрежително) Малко и бедно жилище.

колиба старобългарски коли́ба

старобълг. колиба (Патр. Евтимий). Среща се в южнославянските езици и в полски (сръб. колиба, хърв., словен. koliba, пол. koliba, koleba), докато в другите западнославянски и в източнославянските езици се среща синонимен вариант *xalupa: укр. халупа, чеш., словаш. сhаluра, пол., горнолуж., долнолуж. сhаłuра. Двата варианта заедно със старогр. καλύβη, κоλύβη „колиба“ възлизат към древния, не-ИЕ език от Балканския полуостров.

колибка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана колиба колиби
членувана колибата колибите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ко-ли-ба
  • форми мн. коли́би
Източници