-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
коли́ба -
1. Заслон или укритие извън населено място (в лозя, ниви, планина), изградени от пръти и покрити със слама или шума, с триъгълна форма на входа.
Някога имаше тук-там колиби за пазачите на полските култури.
-
2. (само множествено число) Малко планинско селище от няколко къщи; махала.
-
3. (преносно, пренебрежително) Малко и бедно жилище.
колиба старобългарски коли́ба
старобълг. колиба (Патр. Евтимий). Среща се в южнославянските езици и в полски (сръб. колиба, хърв., словен. koliba, пол. koliba, koleba), докато в другите западнославянски и в източнославянските езици се среща синонимен вариант *xalupa: укр. халупа, чеш., словаш. сhаluра, пол., горнолуж., долнолуж. сhаłuра. Двата варианта заедно със старогр. καλύβη, κоλύβη „колиба“ възлизат към древния, не-ИЕ език от Балканския полуостров.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | колиба | колиби |
| членувана | колибата | колибите |