жи́лище

1. Помещение, предназначено за живеене — къща, апартамент.

Строя си жилище.

2. Място, пригодено за живеене.

Правя жилище за кравата.
Вечно жилище

Гроб.

единствено число множествено число
нечленувана жилище жилища
членувана жилището жилищата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне жи-ли-ще
  • форми мн. жи́лища
Източник