храст

Дребно дърво с тънък ствол и много разклонения, които започват още от повърхността на земята.

Шипков храст.

хврастие старобългарски храст

ст.-бълг. хврастие (събир.) φρύγανα, хврастъ, храсть sarmentum (Mikl 1089). Праслав. *хvorstъ без сигурна етимология - вероятно не е родствена със ст.-в.-н. hurst/horst „храст, жив плет“, ст.-англ. hyrst „гора“, които се отнасят към ст.-инд. kṛṇátti „той плете“ и ИЕ *kert-. Неясно е и отношението към сард. colostri/golostri, баск. korosti/khorostü/gorosti „растение Ileх aequifolium“, както и към алан. *hu-wāstra- „добра трева“ (> осет. xos/xwasæ „сено“), авест. xvāstra- прил. „с добри пасища“.

храстче — съществително име
храстов — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана храст храсти
членувана храста храстите
с пълен член храстът —
бройна форма храста
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне храст
  • форми хра́стът, хра́ста, мн. хра́сти, (два) хра́ста
Източници