1.

ки́тка

1. (разговорно) Снопче цветя.

Китка здравец.

2. Снопче, обикновено завързано, от зелени подправки, зеленчуци, билки и други.

Китка магданоз.

3. Съцветие или клонче със завръз на зеленчук.

На една китка има по пет домата.

4. Група от дървета или от каквото и да е растение, израснали самотно, сред друга растителност.

5. Короната на дърво.

6. (разговорно) Цвете.

В градинката имаше всякакви китки.

7. (преносно) Сборник от песни или стихотворения.

*kytъka праславянски ки́тка

единствено число множествено число
нечленувана китка китки
членувана китката китките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кит-ка
  • форми мн. ки́тки
Източници

2.

ки́тка

Част от ръката с пръстите и дланта.

Боли ме ставата до китката.

*kytъka праславянски ки́тка

единствено число множествено число
нечленувана китка китки
членувана китката китките
  • съществително име, женски род
  • форми мн. ки́тки
Източници