копто́р

1. Малка, ниска, схлупена къща, направена от различни, обикновено нестроителни материали.

В предградията хората живеят в коптори.

2. (преносно) Тясно жилище или стая, недостатъчни за нормално живеене.

Кухните са коптори.

cuptor румънски „глинена пещ“ копто́р

Заемка от рум. cuptor „глинена пещ“ < лат. *coctorium от coctus „сготвен“, coquere „готвя“, срв. ит. диал. cuottoru „казан“. От гръцката κόπτερος (нарязан, отсечен) и в традиционния български занаятчийски език означава специфична пещ за изпичане на тухли и керемиди (също се среща и като кофтор или кофтори). Днес оригиналното значение като фурна за печене на керемиди се е изгубило.

единствено число множествено число
нечленувана коптор коптори
членувана коптора копторите
с пълен член копторът —
бройна форма коптора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне коп-тор
  • форми мн. копто́ри, (два) копто́ра
Източници