-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
пля́чка -
1. Нещо заграбено или отвлечено при военни или незаконни действия.
-
2. Животно, уловено от друго животно за храна; улов.
Вълкът отнесе плячката в леговището си.
Сродни форми: сръб. pljačka, нгр. πλιάτσκα, πλιάτσικο, диал. πλ'άτσ'κα, тур. plaçka/plâçka, рум. pleaşcă, мъгл.-рум. pleaşcă, pleacică, алб. plaçkë „плячка, трофей“. Според БЕР-5: 392-3, думата е балканска хибридна форма, образувана от основата на гр. πλακώνω „натискам, притискам, нападам ненадейно“ или алб. plakós „същото“, но това не обяснява интонацията или словообразуването на плячка. По-вероятно плячка е заета от рум. plaşcă „плащ“ или алб. plaçkë „дреха“ със замяна на меко -ľa- с -lja-, а тези форми са заети от ст.-бълг. плашть или сръб. плашћ „плащ“. Сравни в семантичен план герм. *rauba „дреха“ (> фр. robe) с първоначално значение „открадната дреха“ (~ нем. rauben, англ. to rob „крада“). В български значението се е разширило от „дреха“ към „откраднат предмет, трофей“ и думата е проникнала обратно в останалите балкански езици.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | плячка | плячки |
| членувана | плячката | плячките |