пля́чка

1. Нещо заграбено или отвлечено при военни или незаконни действия.

2. Животно, уловено от друго животно за храна; улов.

Вълкът отнесе плячката в леговището си.

Сродни форми: сръб. pljačka, нгр. πλιάτσκα, πλιάτσικο, диал. πλ'άτσ'κα, тур. plaçka/plâçka, рум. pleaşcă, мъгл.-рум. pleaşcă, pleacică, алб. plaçkë „плячка, трофей“. Според БЕР-5: 392-3, думата е балканска хибридна форма, образувана от основата на гр. πλακώνω „натискам, притискам, нападам ненадейно“ или алб. plakós „същото“, но това не обяснява интонацията или словообразуването на плячка. По-вероятно плячка е заета от рум. plaşcă „плащ“ или алб. plaçkë „дреха“ със замяна на меко -ľa- с -lja-, а тези форми са заети от ст.-бълг. плашть или сръб. плашћ „плащ“. Сравни в семантичен план герм. *rauba „дреха“ (> фр. robe) с първоначално значение „открадната дреха“ (~ нем. rauben, англ. to rob „крада“). В български значението се е разширило от „дреха“ към „откраднат предмет, трофей“ и думата е проникнала обратно в останалите балкански езици.

единствено число множествено число
нечленувана плячка плячки
членувана плячката плячките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне пляч-ка
  • форми мн. пля́чки
Източници