кра́жба

1. Крадене.

Извършвам кражба.
Има няколко кражби зад гърба си.

2. Нещо, което е откраднато.

Тук крият кражбите.
Продават кражбите.

Опростено от по-старо *краждьба, от крада, или кръстоска между ст.-бълг. крадьба и кражда κλοπή. Срв. сръб. крађа, крадба, словен. kraja, kradba.

единствено число множествено число
нечленувана кражба кражби
членувана кражбата кражбите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне краж-ба
  • форми мн. кра́жби
Източници