о́бир

1. Голяма кражба.

Банков обир.
Въоръжен обир.

2. (преносно) Твърде голямо вземане, високи цени.

Това си е чист обир!

3. (разговорно) Събиране, прибиране.

Толкова много грозде има тази година — няма обир!
единствено число множествено число
нечленувана обир обири
членувана обира обирите
с пълен член обирът —
бройна форма обира
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне обир
  • форми мн. о́бири, (два) о́бира
Източник