Източник
-
грабе́ж -
1. Вземане насила; обир, кражба.
Въоръжен грабеж.
Станали си два грабежа.
Напоследък грабежите зачестяват.
-
2. Присвояване, ограбване.
Това си е чист грабеж.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | грабеж | грабежи |
| членувана | грабежа | грабежите |
| с пълен член | грабежът | — |
| бройна форма | грабежа |
|---|