лов

1. Преследване с цел ловене или убиване на диви животни.

Организирам голям лов.
Отивам на лов.
Ще има лов.

2. Дивеч, който е предмет на ловене или убиване.

Горите били пълни с лов.

3. Дивеч, убит или уловен при такова преследване.

Върнаха се с богат лов.

4. (преносно) Преследване с цел улавяне, придобиване.

На лов за хора.
Лов за силни изживявания.
ловен — прилагателно име Ловна пушка.
единствено число множествено число
нечленувана лов ловове
членувана лова лововете
с пълен член ловът —
бройна форма лова
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне лов
  • форми ловъ́т, лова́, само ед.
Източник