цев

1. Къса тръба от кухо стъбло или от друг материал, която се използва за навиване върху нея на прежда при тъкане.

2. Къса метална тръба, през която се изстрелва куршумът, като му се придава необходимата посока на движение.

Цев на пистолет.
Пушка с рязана цев.

cěvь старобългарски цев

старобълг. cěvь в цѣв(ь)ница „лира“: лит. šaiva, латв. saiva „макара“ староинд. aṣṭhīvá(nt)- „пищял“ (ast- + cīu̯a-), ест. kääv „макара“, ст.в.нем. scina „пищял“. Балт. форми произлиза от *k'oi-u-, докато слав. форми от *koi-u- (по правилото за втора палатализация к > ц).

единствено число множествено число
нечленувана цев цеви
членувана цевта цевите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне цев
  • форми цевта́, мн. це́ви
Източници