тръба́

1. Кухо продълговато тяло с кръгло сечение.

Водопроводна тръба.

2. Меден духов музикален инструмент със силен звук, който се използва за даване на сигнал.

трѫба старобългарски тръба́

Старобълг. трѫба. Стара заемка от герм. езици - ст.в.нем. trumbа „духова тръба“.

Дихателна тръба

Трахея.

Йерихонска тръба

Много силен, гръмък глас.

единствено число множествено число
нечленувана тръба тръби
членувана тръбата тръбите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне тръ-ба
  • форми мн. тръби́
Източници