сви́рка

1. Малък инструмент, който свири при духане.

Съдийска свирка.

2. Приспособление, с помощта на което се свири за даване на сигнал.

Свирка на влак.
Вървя/играя по свирката (на някого)

(разговорно) Съобразявам се с желанията на друг, изпълнявам безропотно нарежданията му.

единствено число множествено число
нечленувана свирка свирки
членувана свирката свирките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне свир-ка
  • форми мн. свирки
Източник