ход

1. (само единствено число) Ходене.

Бавен ход.
Ускорен ход.

2. (само единствено число) Начин на движение при ходене; походка.

3. (само единствено число) Движение на механизъм, машина.

Ход на часовниковата стрелка.

4. В шахмата, играта на карти и други — всяко едно включване на играч.

Неясен ход.
Ти си на ход.

5. Коридор, тунел за преминаване от едно място на друго, за съобщения и други, който е разположен обикновено под земята.

Ход в мина.
Подземен ход.

6. Развитие на нещо, протичане на нещо.

В хода на дискусията се появиха нови противоречия.

7. (преносно) Преднамерено, обмислено действие за постигане на цел.

Предполагам какъв ще е следващият му ход.

ходъ старобългарски ход

старобълг. ходъ βάδισμα, δρόμος, (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *xodъ продължава ИЕ. *sod-/*sed- „седя“, срв. старогръц. ὁδός „път“, староинд. ā-sad- „достигам“, ut-sad- „отивам си“, авест. аpa-had- „избягвам“. Виж ходя. Значението вероятно отразява пътуване в седнало положение, в кола или каруца, срв. рус. всадник „ездач“.

Давам ход (на нещо)

Придвижвам служебно за вземане на решение.

единствено число множествено число
нечленувана ход ходове
членувана хода ходовете
с пълен член ходът —
бройна форма хода
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ход
  • форми хо́дът, хо́да, мн. хо́дове, (два) хо́да
Източници