-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ход -
1. (само единствено число) Ходене.
Бавен ход.
Ускорен ход.
-
2. (само единствено число) Начин на движение при ходене; походка.
-
3. (само единствено число) Движение на механизъм, машина.
Ход на часовниковата стрелка.
-
4. В шахмата, играта на карти и други — всяко едно включване на играч.
Неясен ход.
Ти си на ход.
-
5. Коридор, тунел за преминаване от едно място на друго, за съобщения и други, който е разположен обикновено под земята.
Ход в мина.
Подземен ход.
-
6. Развитие на нещо, протичане на нещо.
В хода на дискусията се появиха нови противоречия.
-
7. (преносно) Преднамерено, обмислено действие за постигане на цел.
Предполагам какъв ще е следващият му ход.
ходъ старобългарски ход
старобълг. ходъ βάδισμα, δρόμος, (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *xodъ продължава ИЕ. *sod-/*sed- „седя“, срв. старогръц. ὁδός „път“, староинд. ā-sad- „достигам“, ut-sad- „отивам си“, авест. аpa-had- „избягвам“. Виж ходя. Значението вероятно отразява пътуване в седнало положение, в кола или каруца, срв. рус. всадник „ездач“.
- обща насока
- тенденция
Придвижвам служебно за вземане на решение.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | ход | ходове |
| членувана | хода | ходовете |
| с пълен член | ходът | — |
| бройна форма | хода |
|---|