Източник
-
тенде́нция -
1. Насока в развитието на нещо; склонност, стремление, тежнение.
Тенденция към обедняване на населението.
-
2. Внушавана на други основна мисъл, насока в съчинение и други.
У Яворов бунтовната тенденция е смесена с романтика.
-
3. Предварително поставена цел, която изопачава истината; предумисъл, преднамереност, необективност.
Тук не трябва да се търси тенденция.
- насоченост
- уклон
- насока на развитие
- ход
- обща насока
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | тенденция | тенденции |
| членувана | тенденцията | тенденциите |