Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Това, към което човек се стреми, което трябва да се осъществи.
Цел на пътуването.
Благородни цели.
2. Място, обект, в който трябва да се попадне; прицел, мишена.
Стрелба в цел.
< рус. цель < пол. сеl < ср.в.нем. zil „цел“.
Казвам най-важното или най-необходимото.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | цел | цели |
| членувана | целта | целите |