-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
-
край -
1. Предел, място, където нещо свършва.
Краят на гората.
Това е краят на селото.
В края на масата.
Краищата на роклята.
-
2. (само единствено число) Последен момент или период от протичане на нещо.
Краят на есента.
Изпитаха го в края на часа.
-
3. (преносно, само единствено число) Предел, свършек.
Това е краят на силите ми.
Краят на парите ми.
Край на мъките.
Край на любовта.
-
4. (преносно, само единствено число) Изход, развръзка.
Какъв ли край ще има всичко това?
Гибелен край.
Щастлив край.
Внезапен край.
-
5. (преносно, само единствено число) Смърт.
Краят ѝ дойде на 80 години.
*krajь праславянски край
- довеждане докрай
- завършване
- завършеност
- окончателно уреждане
- последно изказване
Накрая, в последна сметка.
(разговорно) Започвам да се държа строго.
От началото на нещо, от много отдавна.
(разговорно) Преставам да се грижа много, да следя строго.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | край | краища |
| членувана | края | краищата |
| с пълен член | краят | — |
| бройна форма | края |
|---|