бряг

1. Ивицата земя край река, море и подобни.

2. (преносно) Предел, граница, край.

Литература без брегове.
единствено число множествено число
нечленувана бряг брегове
членувана брега бреговете
с пълен член брегът —
бройна форма бряга
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бряг
  • форми брегъ́т, брега́, мн. брегове́, (два) бря́га
Източник