гра́ница

1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и други.

Държавна граница.
В границите на града.

2. (преносно) Мислена линия, преграда между две явления.

На границата между живота и смъртта.

3. (преносно) Предел, допустима норма.

Това минава всякакви граници на приличието.
Зад граница

В чужбина.

граничен — прилагателно име Гранична застава.
единствено число множествено число
нечленувана граница граници
членувана границата границите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне гра-ни-ца
  • форми мн. гра́ници
Източник