Източник
-
гра́ница -
1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и други.
Държавна граница.
В границите на града.
-
2. (преносно) Мислена линия, преграда между две явления.
На границата между живота и смъртта.
-
3. (преносно) Предел, допустима норма.
Това минава всякакви граници на приличието.
Зад граница
В чужбина.
граничен
— прилагателно име
Гранична застава.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | граница | граници |
| членувана | границата | границите |